Климатична уязвимост

в България

Нова научна перспектива за това как климатичните промени преобразяват околната среда, икономиката и обществото в България.

Превъртете надолу, за да разгледате ↓$

ИСТОРИЯТА НА КАЛИНА

Калина е на четиринадесет години.

Тя живее в София.

33°C

Температурата в нейната класна стая.

ЛЯТО 2023

Царево.

Калина и семейството ѝ прекарват лятото край морето.

Те ядат сладолед на улица близо до брега.

Няколко седмици по-късно…

Тя разпознава същата улица по новините.

Този път тя е под вода.

Калина търси отговори.

Тя прочита, че България има национална стратегия за адаптация към изменението на климата.

Но отговорите на въпросите ѝ са трудни за намиране.

ДНЕС

Калина е завършила училище.

Тя трябва да реши какво иска да бъде нейното бъдеще.

Къде да учи?

Къде да работи?

Къде да живее?

Но как?

Случвало ли ви се е някога да се чувствате като Калина?

Колко от нас са си задавали същите въпроси в даден момент от живота си?

Този доклад започва там, откъдето започват нейните въпроси.

ПО-ГОЛЯМАТА КАРТИНА

Климатичните промени в България вече не са само прогноза.

Последиците вече се усещат чрез по-чести горещи вълни, продължителни засушавания, внезапни наводнения и отслабване на екосистемите.

ГОРЕЩИ ВЪЛНИ

СУШИ

НАВОДНЕНИЯ

НАТИСК ВЪРХУ ЕКОСИСТЕМИТЕ

ИНДЕКС ЗА ЕФЕКТИВНОСТ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ИЗМЕНЕНИЕТО НА КЛИМАТА 2025

50

от 64

България се нарежда на 50-о място от 64 държави.

ЕМИСИИ НА ПАРНИКОВИ ГАЗОВЕ

НИСКА ОЦЕНКА

ПОЛИТИКА В ОБЛАСТТА НА КЛИМАТА

МНОГО НИСКА ОЦЕНКА

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ЕНЕРГИЯ

МНОГО НИСКА ОЦЕНКА

RENEWABLE ENERGY

СРЕДНА ОЦЕНКА

ЗАТОПЛЯЩА СЕ СТРАНА

Средна температура на въздуха в България, 1950–2100 г.

Според модела CCLM4-8-18 се очаква средната температура на въздуха в България да продължи да се повишава през целия век.

Panayotov, K (2024)
*Evaluating climate projections for Bulgaria:A framework using regional climate models. In Sixth International Conference “Climate, atmosphere and water resources in the face of climate change” (Hisarya, Bulgaria, 24–28 September 2024). 

ПРОПУСКЪТ В ЗНАНИЯТА

Доказателствата се увеличават.
Цялостната картина остава фрагментирана.

Въпреки нарастващия брой доказателства, съществуващите оценки остават фрагментирани и остарели, често ограничени в рамките на отделни научни дисциплини или институции.

В България липсва цялостен, научно обоснован национален анализ, който да свързва физическите климатични тенденции, въздействията върху отделните сектори и регионалните уязвимости.

СЪВМЕСТНА НАЦИОНАЛНА ОЦЕНКА

Обединяване на знанията за климата в България.

Докладът „Оценка на уязвимостите и въздействията от изменението на климата в България: съвместна национална оценка“ обединява за първи път тази цялостна картина с подобно ниво на методологична интеграция.
Авторите на доклада представляват следните научноизследователски организации:

НИМХ

Национален институт по метеорология и хидрология

БАН

Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания

СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ

Стопански факултет и Геолого-географски факултет

НЦОЗА

Национален център по обществено здраве и анализи

ТУ – СОФИЯ

TЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ – СОФИЯ

ИГИТ

Институт за геопространствени изследвания и технологии
Софийски университет
„Св. Климент Охридски“

Изследването е проведено с финансовата подкрепа на Европейската климатична фондация (ECF).

Проектът е инициатива на Net-Zero Lab към Стопанския факултет на Софийския университет, който координира изследователската мрежа.

Авторите участват в лично изследователско качество и носят отговорност за съдържанието на съответните си глави.

ТРИ ВЗАИМОСВЪРЗАНИ ИЗМЕРЕНИЯ

Разбиране на климатичната уязвимост като една взаимосвързана система.

Интегрирането на научния принос осигурява цялостна оценка на климатичните въздействия в три взаимосвързани аналитични области.

ПРИРОДНИ СИСТЕМИ

ИКОНОМИЧЕСКА ДЕЙНОСТ

ОБЩЕСТВЕНО ЗДРАВЕ

КЛИМАТИЧНА
УЯЗВИМОСТ

Съвместното разглеждане на тези три области е ключово за разработването на ефективни политики за адаптация, които отразяват регионалните специфики на климатичната уязвимост.

ОСНОВНИ ИЗВОДИ

Климатичните рискове не възникват изолирано.

Изменението на климата в България вече излиза извън границите на естествената климатична изменчивост.

ГОРЕЩИ ВЪЛНИ

HEAT-RELATED
СМЪРТНОСТ, СВЪРЗАНА С ГОРЕЩИНИТЕ

ИНТЕНЗИВНИ
ВАЛЕЖИ

ВНЕЗАПНИ НАВОДНЕНИЯ

ДЕГРАДАЦИЯ
НА ГОРИТЕ

ЗАГУБА НА БИОРАЗНООБРАЗИЕ
LOSS

УЯЗВИМОСТ НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО
В ДОБРУДЖА

URBAN
ГРАДСКИ ТОПЛИНЕН ОСТРОВ

БЪЛГАРИЯ

Тези процеси взаимно се усилват.

Системният им характер изисква интегриран подход към адаптацията към климатичните промени, който отчита регионалните различия в уязвимостта.

Методологична бележка

Картата показва съставна оценка на климатичния риск (0–10) за 28-те административни области в България, изчислена като геометрична средна стойност на индекса за опасност и излагане на риск и на индекса на уязвимост на Joint Research Center (JRC), в съответствие с логиката на агрегиране, заложена в методологията на индекса на риска INFORM (JRC, 2017). Компонентът „опасност и излагане на риск“ следва методологията на индекса за климатични рискове на Germanwatch (2025 г.), като съчетава 15 регионални показателя за климатични опасности с данни за населението. Показателите за опасност са взети от доклада на Net-Zero Lab за климатичната уязвимост на България (2026 г.), а данните за населението – от НСИ (2025 г.). Административни граници: Simplemaps (CC BY 4.0).

РАЗГЛЕДАЙТЕ ИЗСЛЕДВАНЕТО

Запознайте се с научната основа на оценката.

Разгледайте по-задълбочено методологията, доказателствата и секторните изводи, стоящи зад оценката на климатичната уязвимост на България.

Физически климатични тенденции и екстремни явления

ВЪЗДЕЙСТВИЯ НА КЛИМАТИЧНИТЕ ПРОМЕНИ

КАЛИНА ЗАПОЧНА С ВЪПРОСИ.

По-добрите решения започват с по-добри доказателства.

Разбирането на това къде България е уязвима днес е първата стъпка към изграждането на устойчивост за утрешния ден.

bg_BGBulgarian
Scroll to Top