НАУКАТА ЗА КЛИМАТА В БЪЛГАРИЯ
Картиране на науката за климата в България
Библиометричен анализ на 106 рецензирани научни публикации, индексирани в Scopus, показва как са се развили изследванията на климата в България между 2015 и 2025 г.
ПРЕВЪРТЕТЕ НАДОЛУ, ЗА ДА РАЗГЛЕДАТЕ ↓
01 / ДЕСЕТИЛЕТИЕ НА ИЗСЛЕДВАНИЯ
Изследванията на климата в България се разширяват.
106
РЕЦЕНЗИРАНИ НАУЧНИ ПУБЛИКАЦИИ, ИНДЕКСИРАНИ В SCOPUS МЕЖДУ 2015 И 2025 Г.
Данните показват нарастваща научна активност, по-широк тематичен обхват и засилваща се интердисциплинарност. Българската академия на науките осигурява значителна част от основния научен капацитет на страната за наблюдение, анализ и моделиране на климатичните процеси.
02 / КАК СЕ ПУБЛИКУВАТ ЗНАНИЯТА
Как се публикуват изследванията в областта на климата?
Структурата на публикациите помага да се проследи как българските знания и изследвания в областта на климата достигат до научната общност — и доколко тези изследвания могат да бъдат видими и цитирани в международен план.
ГРАФИКА 01
Видове публикации
Разпределение на българските публикации, свързани с климатичните промени, по вид научна продукция, 2015–2025 г.
03 / ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКАТА ЕКОСИСТЕМА
Кой движи изследванията в областта на климата в България?
Българската академия на науките играе водеща роля, заедно със Софийския университет, Аграрния университет – Пловдив, УАСГ, УНСС и регионални академични звена. Международните партньорства свързват тази екосистема с европейски научноизследователски институции и сравнителни изследвания в областта на климата.
ГРАФИКА 02
Институционална научноизследователска мрежа
Структурна карта на институциите, допринасящи за изследванията на климатичните промени в България, 2015–2025 г.
04 / КАКВО ИЗСЛЕДВА НАУКАТА
Върху какво се фокусира българската наука за климата?
+0.8°C
Средната годишна температура в България за периода 1991–2020 г. спрямо базовия период 1961–1990 г.
Изследванията обхващат климата и атмосферната динамика, снежната покривка и криосферата, хидрологията, земеделието, горските екосистеми и въглеродния цикъл, както и градската климатология и ефекта на градския топлинен остров.
05 / НЕРАВНОМЕРНО ПОКРИТИЕ
Изследователското внимание не е разпределено равномерно.
Хидрологията и климатичната динамика получават значително повече научно внимание в сравнение със секторно специфичните и социално-икономическите измерения на климатичните промени.
ГРАФИКА 03
Публикации по тематични области
Брой научни публикации в основните тематични области на климатичните промени в България.
06 / ФИНАНСИРАНЕ НА НАУКАТА
Кой финансира изследванията в областта на климата?
Изследванията се финансират основно чрез национални публични източници и европейски програми, често чрез смесени модели на финансиране. Корпоративното финансиране на климатични изследвания практически липсва.
ГРАФИКА 04
Мрежа за финансиране
Най-често посочваните финансиращи организации и програми в анализираните научни публикации.
Фонд „Научни изследвания“ · „Хоризонт 2020“ · Erasmus+ · ЕФРР · ЕСФ+ · Механизъм за възстановяване и устойчивост
07 / КАКВО ВСЕ ОЩЕ ЛИПСВА
Пропуските в изследванията са също толкова важни, колкото и самите резултати.
01
Крайбрежни и морски системи
Повишаването на морското равнище, крайбрежната ерозия и въздействието на климатичните промени върху туризма остават слабо проучени.
02
Енергетика
Устойчивостта на енергийната инфраструктура и надеждността на възобновяемата енергия при екстремни температури са изследвани само фрагментарно.
03
Здраве
Смъртността, свързана с горещините, и болестите, пренасяни чрез вектори, все още не са обхванати от систематичен анализ.
04
Социално-икономически въздействия
Климатичната миграция, енергийната бедност и адаптацията на домакинствата остават почти неизследвани.
08 / THE BIGGER PICTURE
Знаем повече за въздействието на климатичните промени върху природата, отколкото за въздействието им върху обществото.
Българската климатична наука понастоящем разглежда въздействията върху природните системи много по-задълбочено, отколкото трансформациите на социалните, икономическите и инфраструктурните системи.
Автор на главата: гл. ас. д-р Зорница Спасова, Национален център по обществено здраве и анализи
Bulgarian 
English