КЛИМАТИЧНИ ПРОМЕНИ В БЪЛГАРИЯ
Температура на въздуха и екстремни температурни явления в България
Тенденции и бъдещи промени в температурата на въздуха и екстремните температурни явления в България.
ПРЕВЪРТЕТЕ НАДОЛУ, ЗА ДА РАЗГЛЕДАТЕ ↓
01 / ЗАТОПЛЯЩ СЕ КЛИМАТ
Повишаването на температурите е един от най-ясните сигнали за изменението на климата.
През последните десетилетия честотата и интензивността на екстремните температурни явления са се увеличили. В България се наблюдават по-интензивно затопляне и по-висока честота на екстремни явления в сравнение със средните стойности в световен мащаб. Географското положение и разнообразният релеф на страната също обуславят значителни регионални различия в температурните характеристики.
Това затопляне все по-често е съпроводено от горещи вълни, тропически нощи и изключително високи температури.
02 / НАБЛЮДАВАНИ ТЕМПЕРАТУРНИ ТЕНДЕНЦИИ · 1991–2025
България се е затоплила значително, особено от началото на XXI век.
+0.8°C
Средната годишна температура в България през периода 1991–2020 г. спрямо базовия период 1961–1990 г.
Средните месечни минимални температури са се повишили с приблизително 0,4–1,7°C между двата периода. Тази промяна е съпроводена със стесняване на денонощния температурен диапазон и увеличаване на броя на тропическите нощи.
Затоплянето е най-силно в Северна България и през летния сезон. Промените са по-слабо изразени в планинските райони. През пролетта също се наблюдава ясно повишаване на температурите, докато през есента промените са най-малки.
03 / СКОРОШНО ЗАТОПЛЯНЕ
Последните години правят тенденцията все по-ясно видима.
2024
Според Националния институт по метеорология и хидрология 2024 г. е сред най-топлите години, регистрирани в България.
През периода 2023–2025 г. в много региони се наблюдават продължителни периоди на горещини с температури над 35°C. Летата стават по-горещи, а зимите — по-меки и по-кратки.
04 / EXTREME TEMPERATURE EVENTS
Горещите вълни стават все по-чести, по-продължителни и по-интензивни.
Климатичните модели показват увеличаване на честотата и интензивността на горещите вълни в Европа при нива на затопляне над 1,5°C. В Южна Европа, включително България, горещите вълни са сред най-явните проявления на климатичните промени.
Увеличението е особено ясно изразено в Горнотракийската низина и долината на Струма. Летата на 2007, 2012, 2021, 2023 и 2025 г. се открояват като изключително горещи, създавайки рискове за човешкото здраве и инфраструктурата.
05 / ТРОПИЧЕСКИ НОЩИ
Все по-често горещината не отшумява след залез слънце.
20°C
Тропическа нощ настъпва, когато минималната нощна температура не пада под 20°C — признак, че нощното охлаждане е слабо или липсва.
Честотата на тропическите нощи ясно се е увеличила след 2000 г., особено в българските градове и низинните райони. Ефектът на градския топлинен остров допълнително повишава нощните температури в големите градове.
06 / ДРУГАТА СТРАНА НА ЗАТОПЛЯНЕТО
Студените екстремни явления намаляват, а периодът без слани се удължава.
Дните с трайно отрицателни температури и дните със слана намаляват в почти всички региони на България. В същото време периодът без слани се удължава, отчасти поради по-ранното настъпване на последните пролетни слани.
07 / КОМБИНИРАНИ И КАСКАДНИ ЯВЛЕНИЯ
Горещините не действат изолирано.
Съвременните климатични изследвания все по-често се фокусират върху комбинирани и каскадни явления. В България често се наблюдават горещи вълни и засушавания, последвани от интензивни валежи и наводнения.
Продължителните горещи периоди увеличават риска от горски пожари, а внезапните валежи върху сухи почви повишават риска от ерозия и наводнения.
08 / FUTURE CLIMATE CHANGE
Прагът от +2°C за Югоизточна Европа може да бъде надхвърлен през следващите десетилетия.
Изследванията показват, че прагът от +2°C, свързан с Парижкото споразумение, за Югоизточна Европа ще бъде надхвърлен през следващите десетилетия. В краткосрочен план прогнозите показват само слаба зависимост от различните сценарии за емисиите.
В същото време се очаква броят на студените дни и нощи да намалее с приблизително 6–10 дни.
09 / КЛИМАТ, ИЗМЕСТВАЩ СЕ НА ЮГ
Бъдещият климат на България може да наподобява климат, характерен за райони на няколкостотин километра по на юг.
Днес средните годишни температури в низинните части на България варират приблизително между 10,6°C и 13,3°C. При по-интензивния сценарий на затопляне средната температура за цялата страна би надхвърлила стойности, които в момента са необичайни и характерни само за най-топлите южни райони.
Южна Гърция
На практика климатът на цялата страна може да се измести на юг с няколкостотин километра спрямо днешните условия — с лета, наподобяващи тези, които в момента се наблюдават в Южна Гърция.
10 / FIGURE 01 · 1950–2100
Средна температура на въздуха в България при два бъдещи климатични сценария.
Историческата част на серията показва наблюдаваното затопляне. След настоящия период прогнозите се разминават между умерения сценарий RCP4.5 и по-интензивния сценарий RCP8.5.
≈ 1.3°C
Приблизителна разлика в средната годишна температура между двата сценария до края на века. Вижте главата „Методология“ за повече информация относно сценариите.
Автор на главата: Нина Николова, Геолого-географски факултет, Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Bulgarian 
English