ВАЛЕЖИ И ЗАСУШАВАНЕ
Валежите не просто намаляват. Те стават все по-неравномерни.
България се намира в преходна зона между континентално и средиземноморско климатично влияние. Това прави валежите силно изменчиви както в пространството, така и във времето — и увеличава уязвимостта на страната към засушаване.
ПРЕВЪРТЕТЕ НАДОЛУ, ЗА ДА РАЗГЛЕДАТЕ ↓
01 / СИЛНО ИЗМЕНЧИВ КЛИМАТ
В България падат средно 663 мм валежи годишно.
Тази средна стойност за страната обаче прикрива значителни регионални различия в това кога и къде падат валежите.
663 mm
Средногодишни валежи за България.
02 / TWO DIFFERENT RAINFALL PATTERNS
Сезонът на валежите силно зависи от това къде се намирате.
В умереноконтиненталната част на България валежите са сравнително равномерно разпределени през годината, с умерен максимум през лятото. В континентално-средиземноморските райони сезонният модел е почти обратен.
Районите с най-малко летни валежи са и най-уязвими през вегетационния период, когато земеделските култури имат най-голяма нужда от вода.
03 / SEVEN PRECIPITATION REGIMES
Една средна стойност за страната. Седем различни регионални режима на валежите.
Регионализацията на валежите показва колко силно се различават моделите на валежите в отделните части на България. Тези различия са особено важни за управлението на водите на ниво речни басейни и за адаптацията към климатичните промени.
Източник: Malcheva, K., Neykov, N., Bocheva, L., Stoycheva, A., & Neykova, N. (2026). Анализ на валежите и регионализация на поройните валежи в България.
04 / ПРОМЯНАТА Е РЕГИОНАЛНА
Общото количество валежи за страната се е променило малко. Регионалните валежи обаче са се променили значително.
Сравнението между периодите 1961–1990 и 1991–2020 г. не показва съществена промяна в годишните валежи за България като цяло, тъй като увеличенията и намаленията в различните региони взаимно се компенсират.
05 / INTENSITY MATTERS
Важната промяна е не само в количеството на валежите, а и в тяхната интензивност.
От 1990 г. насам силните и потенциално опасни валежи имат все по-голям дял в годишното количество валежи, докато приносът на слабите и умерените валежи намалява.
≥ 30 мм / 24 ч.
Праг, използван в оценката за силни и потенциално опасни денонощни валежи.
Статистически потвърдените данни показват, че валежите с опасна интензивност вече са станали значително по-чести в Североизточна България и Централна Южна България.
06 / ЗАСУШАВАНЕТО НЕ Е ПРОСТО ЛИПСА НА ВАЛЕЖИ
Засушаване може да се развие през всеки сезон — и може да има различни форми.
България се намира в зона с недостатъчна влажност. Засушавания с различна продължителност, интензивност и пространствен обхват са характерни за всеки сезон.
Продължителен дефицит на валежи.
Недостатъчна почвена влага за растителността и земеделските култури.
Намалена наличност на вода в реките, язовирите и другите водни ресурси.
07 / ДЪЛГОСРОЧНАТА ИСТОРИЯ НА ЗАСУШАВАНИЯТА
Историята на засушаванията в България включва няколко продължителни сухи периода.
Анализи, използващи множество индекси за засушаване, установяват три периода с особено продължителни и тежки условия на засушаване.
1945 · 1993 · 2000 · 2007
Сред най-сухите години, установени както на годишна база, така и за вегетационния период от май до септември.
08 / ИЗМЕРВАНЕ НА ЗАСУШАВАНЕТО
Нито един индекс сам по себе си не показва цялата картина на засушаването.
Различните показатели отразяват различни аспекти на процеса на засушаване. Комбинирането на няколко индекса се счита за най-надеждния подход.
Полезен за практическо наблюдение на засушаването, но не отчита температурата.
Включва потенциалната евапотранспирация и по този начин дава по-цялостна картина при условия на затопляне.
Използва измерена или моделирана почвена влажност, за да установи началото на почвено засушаване.
09 / ЗАСУШАВАНЕТО ИМА СВОЯ ГЕОГРАФИЯ
Характерът на засушаването се различава в отделните части на България.
Регионалните изследвания показват ясно пространствено разграничение по отношение на честотата, интензивността и въздействието на засушаванията.
Южните райони, включително Югозападна България, са подложени на по-силен натиск от засушаване, свързан с по-силното средиземноморско влияние.
В Северна България, особено в Дунавската равнина, засушаването е по-силно свързано с намаляването на наличните водни ресурси.
10 / ПО-ГОЛЯМАТА КАРТИНА
Повече изменчивост. Повече екстремни явления. По-голям натиск върху водните ресурси.
Валежите и засушаванията в България се характеризират с висока изменчивост и значителни регионални различия. Промените в интензивността на валежите и нарастващата честота на засушаванията подчертават необходимостта от интегриран мониторинг, управление на водните ресурси и адаптация.
Автор на главата: проф. Веска Георгиева, Национален институт по метеорология и хидрология (НИМХ)
Bulgarian 
English