БИОРАЗНООБРАЗИЕ И ЕКОСИСТЕМИ
Климатичните промени преобразяват горите, видовете и екосистемите на България.
Горската покривка може да изглежда стабилна, докато екологичното състояние се влошава. Пожарите, сушите, фрагментацията на местообитанията, променящото се разпространение на видовете, изменящите се миграционни модели и появата на нови патогени преобразяват природните системи на България.
ПРЕВЪРТЕТЕ НАДОЛУ, ЗА ДА РАЗГЛЕДАТЕ ↓
01 / КЛЮЧОВ ЦЕНТЪР НА БИОРАЗНООБРАЗИЕТО
Горите на България поддържат изключително голямо разнообразие от сухоземни видове.
България е част от балканския комплекс на биологично разнообразие и притежава едни от значимите горски ресурси в Европа. Тези екосистеми изпълняват ключови екологични функции и поддържат голяма част от сухоземното биоразнообразие на страната.
от територията на България
поддържано от горските екосистеми
услуги с ключово значение за природата и обществото
02 / MORE FOREST DOES NOT ALWAYS MEAN HEALTHIER FOREST
Формалното увеличаване на горската площ може да прикрива по-дълбоко екологично влошаване.
Данните от CORINE Land Cover за периода 2000–2024 г. показват преход от изоставени пасища към широколистна горска растителност чрез вторична сукцесия. Формално това увеличава отчетената горска площ, но тези новозалесени територии не изпълняват непременно екологичните функции на утвърдените гори.
В същото време равнинните и крайречните гори са все по-силно фрагментирани вследствие на разширяването на инфраструктурата.
03 / NATURA 2000 UNDER PRESSURE
Защитеният статут не означава автоматично благоприятно екологично състояние.
Над 60% от горските местообитания в мрежата „Натура 2000“ в България са оценени като намиращи се в неблагоприятно–незадоволително състояние, свързано с променен хидроложки режим и интензивно използване.
в неблагоприятно–незадоволително състояние
04 / FIRE AS AN ECOSYSTEM SHOCK
По-интензивните горски пожари могат да заличат години на екологично възстановяване само за един сезон.
Южна България — включително Родопите и Сакар — попада в район с особено висок риск от пожари. Пожарите засягат не само растителността, но и цели животински популации и техните размножителни цикли.
Пожарите причиняват значителна смъртност при Testudo graeca и Testudo hermanni.
На популациите може да са необходими десетилетия, за да се възстановят.
По време на размножителния период могат да бъдат загубени цели поколения.
05 / SPECIES ARE MOVING
Климатичните промени преначертават биологичните граници на България.
Няколко характерни вида се изместват към по-голяма надморска височина с промяната на температурните условия и наличието на влага.
06 / WINTER IS MOVING NORTH
По-топлите и безснежни зими изместват местата за зимуване извън България.
България исторически е била важна територия за зимуващите гъски, включително за световно застрашената червеногуша гъска. Затоплянето е свързано с изместване на зоните за зимуване на север и северозапад.
Числеността на зимуващите гъски в Североизточна България намалява с повишаването на януарските температури. Графиките по-долу показват дългосрочната връзка между по-топлите зими и намаляващата численост на зимуващите гъски.
Източник: Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания – Българска академия на науките, дългосрочен мониторинг на популациите на зимуващи гъски.
07 / MIGRATION STRATEGIES ARE CHANGING
Птиците променят начина, по който преминават през Североизточна България.
Намаляването на повърхностните води и по-силното затопляне на земната повърхност са свързани с по-голяма височина на полета и по-дълги преходи при реещи се мигриращи птици като щъркелите и пеликаните.
В резултат в части от Североизточна България все по-рядко се наблюдават традиционните есенни ята от щъркели, характерни някога за региона.
08 / NATURE’S CLOCK IS SHIFTING
Когато един вид промени своя жизнен ритъм, цели екологични връзки могат да излязат от синхрон.
В Странджа дъбовете се разлистват по-рано. Това създава разминаване между развитието на растителността, жизнените цикли на насекомите и мигриращите птици, преминаващи по Via Pontica.
дни по-рано
09 / INVASIVE SPECIES & PATHOGENS
По-топлият климат може да разшири екологичното пространство, подходящо за нови патогени.
Дългосрочни изследвания на Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания показват, че климатичното затопляне може да създаде условия за разпространението на множество патогени, опасни за животинските видове и хората.
опасни за животинските видове и хората
увеличение на скоростта на разпространение
Дългосрочни изследвания на кръвните паразити при птиците и потенциалното разпространение на патогени при по-топли климатични условия.
Източник: Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания – Българска академия на науките (БАН).
10 / ПО-ГОЛЯМАТА КАРТИНА
Пространствената стабилност не означава непременно добро екологично състояние.
Горите на България навлизат в период на трансформация. Климатичният стрес, фрагментацията на местообитанията, пожарите, промененото поведение на видовете и новите патогени могат да се задълбочават дори когато общата горска площ изглежда стабилна.
Промените на ниво екосистеми засягат не само биоразнообразието, но и икономическата дейност и човешкото здраве.
Автор на главата: проф. д-р Павел Зехтинджиев, Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания – Българска академия на науките (БАН)
ПРОДЪЛЖЕТЕ ДА РАЗГЛЕЖДАТЕ
Bulgarian 
English