ЗЕМЕДЕЛИЕ И ПРОИЗВОДСТВО НА ХРАНИ
Климатичните промени преобразяват условията, при които България произвежда храната си.
Повишаващите се температури, неравномерните валежи и по-продължителните суши променят агроклиматичните ресурси на България. Въздействието далеч надхвърля отделните култури — засягайки почвената влага, продуктивността, качеството на реколтата и дългосрочната устойчивост на производството на храни.
ПРЕВЪРТЕТЕ НАДОЛУ, ЗА ДА РАЗГЛЕДАТЕ ↓
01 / ВСЕ ПО-НЕСИГУРНА СРЕДА ЗА ЗЕМЕДЕЛИЕ
Земеделието е изложено на все повече климатични рискове, които действат едновременно.
Климатичните промени засягат устойчивото производство на храни чрез множество взаимосвързани фактори. Абиотичният стрес, почвената ерозия, загубата на биоразнообразие и намаляващата продуктивност могат взаимно да усилват въздействието си, тъй като условията за отглеждане стават все по-трудни за прогнозиране.
Топлинният и водният стрес поставят културите във все по-трудни условия за развитие.
Климатичният натиск може да ускори деградацията на земите и да намали производствения им потенциал.
Променящите се условия на околната среда засягат екологичните системи, които поддържат земеделието.
Стабилността на добивите става все по-трудна за поддържане, когато климатичните стресови фактори се натрупват.
02 / BULGARIA’S MOISTURE CHALLENGE
Проблемът не е само колко дъжд пада — а кога културите получават необходимата влага.
България се намира в зона с нестабилни условия на овлажняване. Средните годишни валежи достигат около 550–600 мм, но са разпределени неравномерно и могат да бъдат недостатъчни през критични фази от развитието на културите.
милиметра годишно
Валежите може да не съвпадат с периодите, когато културите имат най-голяма нужда от влага.
Затоплянето и продължителните сухи периоди променят агроклиматичните ресурси.
Резултатът е по-голяма годишна вариабилност в производството и по-висок риск от намалени или компрометирани добиви.
03 / WINTER WHEAT
При пшеницата наличието на вода се превръща в един от основните фактори, ограничаващи продуктивността.
Симулационно изследване, базирано на характеристиките на растеж на 60 съвременни сорта зимна пшеница, оценява как биха могли да се променят добивите при бъдещи метеорологични условия, генерирани с климатичния модел ALADIN.
използвани за симулиране на продуктивността при бъдещи климатични условия.
Добивите са тясно свързани с общото количество валежи между сеитбата и пълната зрялост.
Връзката между валежите и добива е още по-силно изразена.
04 / THE DROUGHT SHIFT
След 2037 г. симулациите показват значително по-продължителни периоди без валежи.
Прогнозираното увеличаване на продължителността на сушите е един от най-ясно изразените рискове за зимната пшеница. Съществуващите сортове могат да запазят потенциалния си добив, но реално постигнатото производство става силно зависимо от продължителността на сухите периоди.
дни на суша
дни на суша
Очаква се сушите да станат особено продължителни в Южна България, като Пловдив, Ямбол, Сандански и Русе са сред районите, определени като силно засегнати в моделиращото изследване.
05 / WHEN YIELDS BEGIN TO FALL
Съществува съществена разлика между кратък сух период и продължителна суша.
Симулациите показват, че продуктивността на пшеницата може да остане близо до потенциалната при по-кратки сухи периоди. Когато сушата продължи повече от няколко седмици, въздействието се променя драстично.
Продуктивността може да остане близка до или равна на потенциалния добив.
Граница
Добивите намаляват значително във всички изследвани случаи.
06 / FIELD EVIDENCE FROM DOBRUDZHA
Климатичният стрес влияе не само върху количеството произведена пшеница, но и върху развитието на културата.
Мащабно изследване в района на Добруджа разглежда 20 сорта пшеница в периода 2018–2020 г. Неблагоприятните условия са свързани с по-ниска продуктивност и по-дълъг вегетационен период.
сорта пшеница
07 / CEREAL YIELDS
Последните земеделски данни вече показват колко различно реагират основните зърнени култури.
Земеделският доклад сравнява средните добиви на основните зърнени култури в България за тригодишен период. Последните тенденции показват значителен натиск върху производството на царевица, докато ечемикът следва различна тенденция.
Средни добиви от основните зърнени култури в България през 2022–2024 г., измерени в тонове на хектар.
Average yield t/ha
средногодишно намаление
спрямо предходния период
увеличаващи се площи, съпроводени с постепенно нарастващи добиви
Source: Ministry of Agriculture and Food, Annual Report on the State and Development of Agriculture, Agrostatistics Department.
08 / ESSENTIAL-OIL CROPS
Различните култури реагират по много различен начин на климатичната променливост.
Добивът и качеството на етеричните масла зависят от сорта, но и в значителна степен от условията на околната среда. Реакцията се различава съществено между отделните култури.
Свързани с по-нисък добив на масло и влошени показатели за качество.
Могат да доведат до по-слабо развитие на растенията през вегетационния период.
Продуктивността е силно повлияна от променящите се климатични условия.
Относително ниска продуктивност, но стойностите остават по-стабилни между отделните години.
Показва най-голяма стабилност на добива при различни климатични условия.
09 / YIELD IS NOT THE WHOLE STORY
Климатичните условия могат да променят и качеството на самото зърно.
Продуктивността и качеството на зърнените култури са генетично обусловени, но се влияят и от земеделските практики, климатичните условия през съответната година и агроекологичните характеристики на региона.
Обусловено от баланса между глиадините и глутенините.
10 / ADAPTING THE FARMING SYSTEM
Адаптацията ще изисква промени в това какво се отглежда, кога се отглежда и как се управляват ресурсите.
По-продължителните суши, съчетани с по-високи среднодневни температури, правят навременната адаптация все по-важна. Изследванията сочат необходимост от промени в земеделските практики, а не от едно единствено решение.
Адаптиране на сроковете за отглеждане към променящите се температурни условия и наличието на влага.
Използване на дългосрочни данни за екологичната пластичност и стабилността на добивите.
Култури като соргото могат да осигурят по-голяма устойчивост при неблагоприятни условия.
Подобряват устойчивостта, като същевременно спомагат за намаляване на производствените разходи.
Използване на технологии за повишаване на прецизността и оптимизиране на земеделските дейности.
11 / RESOURCE EFFICIENCY
Дългосрочното предизвикателство е да се произвежда надеждно храна при все по-ограничени ресурси.
Последните условия в България се характеризират с недостиг на атмосферна и почвена влага през активния вегетационен период и по време на формирането на добивите. Затова по-ефективното използване на ресурсите е от ключово значение както за продоволствената сигурност, така и за климатичната устойчивост.
12 / THE BIGGER PICTURE
Климатичната устойчивост в земеделието ще зависи от координирана адаптация, а не от една изолирана мярка.
Продоволствената несигурност и климатичните промени са взаимосвързани предизвикателства. Справянето с тях изисква дългосрочна координация между земеделските производители, изследователите, институциите, доставчиците на технологии и останалите участници в земеделската система.
Бъдещата устойчивост ще зависи от адаптирането на избора на култури и сроковете за отглеждане, по-ефективното използване на ресурсите, прилагането на регенеративни методи и използването на дигитални технологии за по-прецизно земеделие.
Автор на главата: Николай Йорданов, докторант, Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания – Българска академия на науките (БАН)
ПРОДЪЛЖЕТЕ ДА РАЗГЛЕЖДАТЕ
Bulgarian 
English