ГОРСКИ ПОЖАРИ
Горските пожари се превръщат във все по-значим екологичен и климатичен риск за България.
Горските пожари са сред най-значимите природни рискове в страната както по честота, така и по въздействие върху околната среда. Последиците им се простират далеч отвъд опожарените територии — засягайки екосистемите, качеството на въздуха, населените места и въглеродния баланс на горите.
ПРЕВЪРТЕТЕ НАДОЛУ, ЗА ДА РАЗГЛЕДАТЕ ↓
ЗАЩО ВЪЗНИКВАТ ПОЖАРИТЕ
Горският пожар рядко има само една причина.
Рискът от пожар възниква от взаимодействието между атмосферните условия, климата, наличния горим материал и релефа.
Мълнии, високи температури, ниска влажност и силни ветрове.
По-малко валежи и повишаващи се средни температури.
Натрупаният дървесен материал може да засили горенето.
Натрупаният дървесен материал може да засили горенето.
Планинските райони и склоновете влияят върху поведението и разпространението на пожара.
02 / ЧОВЕШКИЯТ ФАКТОР
Човешката дейност е друг основен източник на възникване на пожари.
Антропогенните причини включват небрежност, умишлено запалване, стопанска дейност, транспорт и повреди в електрическата инфраструктура.
03 / ВЕРИГА ОТ ПОСЛЕДИЦИ
Последиците продължават дълго след като пламъците угаснат.
Горските пожари могат да засегнат водите, въздуха, екосистемите, населените места и дългосрочните условия на засушаване.
Опожарените територии могат да станат по-уязвими към повърхностен отток и ерозия.
Димът и продуктите от горенето влошават качеството на въздуха.
Пожарите застрашават населените места, здравето и безопасността на хората.
Местообитанията и горските ресурси могат да бъдат загубени или сериозно увредени.
Дългосрочните промени в екосистемите могат допълнително да засилят процесите на засушаване.
04 / SURFACE VS CROWN FIRES
Повечето горски пожари остават близо до земната повърхност — но по-редките върхови пожари причиняват най-големи щети.
В умерения климатичен пояс, включително в България, приблизително 70–80% от горските пожари са низови, докато около 20–30% прерастват във върхови пожари.
по-често срещаният тип пожар
по-редки, но способни да унищожат цялата надземна биомаса
Върховите пожари отделят големи количества топлинна енергия и въглероден диоксид, тъй като обхващат цялата надземна биомаса.
05 / FIRE ACTIVITY · 1980–2025
Дългосрочните данни сочат към нарастваща активност на горските пожари.
Годишният брой регистрирани пожари в България показва ясно изразени пикове през най-сухите и горещи години, наред с обща тенденция към по-висока пожарна активност през последните десетилетия.
Годишен брой регистрирани пожари в България.
Източник: изчисления на автора въз основа на данни от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ и Европейската информационна система за горски пожари (EFFIS).
06 / ПОЖАР → ВЪГЛЕРОД
Горският пожар е и събитие, свързано с въглеродни емисии.
Оценката изчислява емисиите на въглероден диоксид за периода 2019–2025 г. отделно за опожарените иглолистни и широколистни горски площи.
07 / CONIFEROUS FORESTS
Иглолистните гори обикновено имат по-голям потенциал за отделяне на CO₂ при пожар.
Разликата е свързана с по-високата калоричност и по-голямото количество горим материал.
Годишни емисии на въглероден диоксид, отделяни от иглолистните гори.
Източник: изчисления на автора въз основа на опожарените площи от иглолистни гори за периода 2019–2025 г.
08 / ШИРОКОЛИСТНИ ГОРИ
Широколистните гори показват по-големи различия между отделните години с пожари.
Техните емисии зависят в по-голяма степен от площта, засегната от пожара. Затова големите опожарени площи могат да доведат до много високи въглеродни емисии.
По-голямото количество горим материал и по-високата калоричност могат да увеличат отделянето на CO₂.
Емисиите зависят в по-голяма степен от размера на опожарената площ.
09 / ЗАВИСИМОСТТА НЕ Е ЛИНЕЙНА
Повече пожари не означават автоматично пропорционално повече въглеродни емисии.
Броят на пожарите има значение, но емисиите зависят също от опожарената площ, интензивността на пожара и типа горска растителност.
10 / ПО-ГОЛЯМАТА КАРТИНА
Горските пожари са все по-тясно свързани с въглеродния баланс на България.
Резултатите показват тенденция към по-висока пожарна активност и по-големи въглеродни емисии през последните години. Това засилва екологичното значение на горските пожари и ролята им в процесите на климатичните промени.
Заедно тези фактори определят щетите върху екосистемите и количеството въглерод, което се освобождава обратно в атмосферата.
Автор на главата: проф. д-р инж. Росица Величкова, Технически университет – София.
