СИЛНИ БУРИ
По-топлата атмосфера променя характера на силните бури.
Климатичните промени увеличават интензивността на екстремните метеорологични явления по света, включително бурите. По-високите температури осигуряват повече енергия за развитието на бури, което превръща опасни явления като интензивни валежи, гръмотевични бури, градушки, силни ветрове и внезапни наводнения във все по-значими климатични рискове.
ПРЕВЪРТЕТЕ НАДОЛУ, ЗА ДА РАЗГЛЕДАТЕ ↓
01 / ПРОМЕНЯЩ СЕ КЛИМАТ НА БУРИТЕ
Повече енергия в атмосферата може да означава по-мощни и по-трудно предвидими бури.
По-високите температури осигуряват допълнителна енергия за развитието на бурите. От началото на 90-те години опасните явления, свързани с бури — интензивни валежи, гръмотевични бури, градушки, силни ветрове и внезапни наводнения — стават по-чести и по-интензивни в много части на света.
Краткотрайните интензивни валежи могат да причинят значителни локални щети.
Конвективните бури могат да съчетаят множество опасни явления в едно събитие.
Силно локализираните явления могат да причинят значителни щети.
Бурните пориви на вятъра създават допълнителни рискове за инфраструктурата.
Интензивните валежи могат бързо да доведат до разрушителни наводнения.
02 / БЕДСТВИЯ, СВЪРЗАНИ С ВРЕМЕТО
Времето, климатът и водата доминират сред природните бедствия в световен мащаб.
Според Световната метеорологична организация 90% от природните бедствия са свързани с времето, климата и водата. В Европа наводненията и бурите са сред най-често срещаните природни опасности.
от природните бедствия са свързани с времето, климата и водата.
Наводнения
Бури
Източник: Световна метеорологична организация, „Атлас на смъртността и икономическите загуби от екстремни явления, свързани с времето, климата и водата“.$
03 / БЪЛГАРИЯ В ПРОМЕНЯЩА СЕ ЕВРОПА
Очаква се условията за силна конвекция да стават все по-благоприятни.
Регионалните климатични симулации показват, че към края на XXI век условията, благоприятни за силни конвективни бури, се очаква да зачестят в Централна и Източна Европа. През последните години и в България се наблюдава нарастваща честота на екстремни метеорологични и климатични явления.
04 / РАЗЧИТАНЕ НА ДАННИТЕ
Силните бури са сред най-трудните за системно наблюдение климатични опасности.
Оценката обединява публикувани по-рано изследвания, обхващащи различни периоди и научни цели. Повечето анализи използват наблюдения от метеорологичната мрежа на Националния институт по метеорология и хидрология, заедно с климатични данни от Copernicus, SQL бази данни, статистически методи, GIS карти и скриптове на R.
метеорологични станции в зависимост от конкретното изследване.
Климатична база данни и пространствени набори от данни.
Карти, статистически методи, бази данни и скриптове.
Градушките, силните пориви на вятъра и торнадата са силно локализирани както в пространството, така и във времето. Поради това стандартните мрежи от метеорологични станции не могат да регистрират всяко събитие и някои опасни явления остават нерегистрирани.
05 / ГРЪМОТЕВИЧНИ БУРИ
Гръмотевичната активност е силно повлияна от релефа на България.
За периода 1961–2010 г. една метеорологична станция регистрира средно около 30 дни с гръмотевична активност годишно. Най-висока честота се наблюдава в планинските райони на Западна България, докато Североизточна България регистрира най-ниска активност.
дни с гръмотевична активност годишно
дни годишно в най-активните планински райони
дни годишно
Сравнението между периодите 1961–1990 и 1991–2010 г. показва увеличение на средния брой регистрирани дни с гръмотевична активност, въпреки че увеличението е статистически значимо главно в Североизточна България и отчасти в Южна България.
06 / МЪЛНИЕНОСНА АКТИВНОСТ
Мълниите са концентрирани през топлия сезон — и над планинските райони.
Над 95% от мълниите над България и около 65% от гръмотевичните бури се регистрират през топлото полугодие. Около 60% от мълниеносната активност се наблюдава само през юни и юли.
Годишна плътност на мълниите по данни от ATDnet за периода 2012–2021 г. и средната годишна стойност за целия период.
Източник: Tsenova, B. D. & Gospodinov, I. (2022), Climate, 10, 184.
07 / ГРАДУШКИ
България е сред европейските държави, най-силно изложени на градушки.
Географското положение и сложният релеф създават благоприятни условия за градушки. Най-голям брой дни с градушки се наблюдава в планинските райони на Югозападна България, докато по Черноморското крайбрежие и в части от Северозападна България се регистрират по-малко такива явления.
среден брой дни с градушки годишно
среден брой дни с градушки годишно
За България е установена статистически значима положителна тенденция в средния годишен брой дни с градушки както за периода 1991–2022 г., така и за по-дългия период на наблюдение 1961–2022 г.
08 / ЕКСТРЕМНИ ВАЛЕЖИ
Екстремните валежи се превръщат във все по-значим компонент от валежния режим на България.
Изследванията установяват нарастваща интензивност и честота на потенциално опасните валежи в България от началото на XXI век. Събитията се класифицират чрез прагови стойности на валежите, съответстващи на прага за червен код в системата Meteoalarm.
в рамките на 24 часа
в рамките на 24 часа
от тези събития са свързани с мощни конвективни бури
09 / WHERE EXTREME RAIN CONCENTRATES
Най-изразените зони на екстремни валежи са концентрирани в определени части на страната.
В Родопите и Странджа се регистрира най-високата годишна честота на екстремни валежи, като планинските райони и крайният североизток също се открояват спрямо общата картина за страната.
Пространствено разпределение в България за периода 1931–2019 г.
Най-висока честота на екстремни валежи.
Повишена честота в планинските райони и крайния североизток.
По-ниска средна годишна честота.
Източник: Bocheva, L. & Malcheva, K. (2020), цитирани в Доклада за климатичните промени в България.
10 / ИЗТОЧНА БЪЛГАРИЯ СЕ ПРОМЕНЯ
Дните с екстремни валежи са се увеличили рязко в Източна България и по Черноморското крайбрежие.
От 1991 г. насам в Източна България и по Черноморското крайбрежие се наблюдава статистически значимо увеличение на средния годишен брой дни с екстремни валежи. Периодът, през който тези явления се наблюдават по-често, се е разширил от май до ноември.
увеличение на средния годишен брой дни с екстремни валежи в Източна България и по Черноморското крайбрежие.
11 / ТОРНАДА
Торнадата са редки, локализирани и трудни за наблюдение — но са част от климата на силните бури в България.
Документираните случаи на торнада се наблюдават главно в планинските части на България, особено в югозападните, североизточните и централните райони. Силната им пространствена локализация допълнително затруднява системното им наблюдение.
Почти всички документирани случаи на торнада се наблюдават през топлото полугодие. Анализите показват и увеличение на броя на регистрираните слаби торнада в България.
12 / ПОГЛЕД КЪМ БЪДЕЩЕТО
Най-големите бъдещи промени се очакват около Черно море, в Рило-Родопския регион и Стара планина.
Бъдещите климатични симулации показват съществени промени в екстремните конвективни валежи. Сезонните прогнози сочат особено силно увеличение по Черноморското крайбрежие през есента и в цяла България през зимата.
прогнозирани случаи на екстремни валежи за периода 2021–2050 г.
прогнозирани случаи за периода 2071–2099 г.
прогнозирано увеличение на интензивните валежи.
13 / ПО-ШИРОКАТА КАРТИНА
Силните конвективни бури се превръщат във все по-значим риск за инфраструктурата.
Климатичните анализи показват нарастваща честота и интензивност на явленията, свързани с мощни конвективни бури, особено от началото на XXI век. Интензивните валежи стават по-силни както в часов, така и в денонощен мащаб.
По-интензивните валежи увеличават риска от бързо възникващи наводнения.
Интензивните валежи могат да предизвикат нестабилност на склоновете и последващи взаимосвързани въздействия.
Силните ветрове, градушките и интензивните валежи увеличават риска от физически щети.
Автор на главата: доц. д-р Лилия Бочева, Национален институт по метеорология и хидрология (НИМХ)
Bulgarian 
English