Изменението на климата вече се превръща в икономически риск за България.
Последиците му се проявяват не само чрез преки загуби от засушавания, горещи вълни, наводнения и пожари, но и чрез натиск върху производителността, публичните финанси, инфраструктурата, енергийните системи и благосъстоянието на домакинствата.
Икономическата цена далеч надхвърля преките физически щети.
Климатичните въздействия се пренасят чрез домакинствата, бизнеса, инфраструктурата, енергийните системи и публичните бюджети. Размерът на крайните разходи зависи не само от тежестта на климатичните опасности, но и от това колко бързо икономиката и институциите се адаптират.
Щети от засушавания, горещини, наводнения и пожари.
Горещините и прекъсванията на дейността намаляват производството и ефективността на труда.
Възстановяването и компенсациите оказват натиск върху националните и местните бюджети.
Транспортните, енергийните и водните системи са изправени пред по-високи разходи за ремонти и повишаване на устойчивостта.
Ниските доходи и енергийната бедност намаляват способността на домакинствата да поемат сътресения.
Без допълнителни мерки за адаптация изменението на климата може съществено да намали икономическото производство на България.
Оценките на Европейската агенция по околна среда показват кумулативни загуби от около 1% от реалния БВП при оптимистичен сценарий и до 3,5% при песимистичен сценарий до 2050 г.
Потенциална кумулативна загуба на реален БВП до 2050 г.
Потенциална кумулативна загуба на реален БВП до 2050 г.
Голяма част от климатичния риск остава незастрахована.
Застрахователното покритие остава под 50% при климатично свързаните рискове, а някои независими оценки показват, че покритието при домакинствата е едва около 8%. Когато загубите не са застраховани, по-голяма част от разходите за възстановяване се прехвърля директно върху домакинствата, бизнеса и публичните бюджети.
Застрахователното покритие остава под половината при климатичните рискове.
Независими оценки показват много ниско застрахователно покритие сред домакинствата.
България в европейска перспектива · 1980–2024
a) кумулативни загуби на глава от населението; b) дял на застрахованите загуби.
Адаптацията не е само екологична необходимост. Тя е икономическа инвестиция.
По-ранно моделиране на Световната банка показва, че без адаптация климатичните въздействия могат да заличат натрупания икономически растеж на България до 2050 г. Оценената възвръщаемост на секторните инвестиции в адаптация варира от няколко пъти до над 700 пъти размера на инвестираните средства.
Стойността на превенцията нараства, когато бъдещите загуби, устойчивостта на инфраструктурата и предотвратените прекъсвания се разглеждат заедно.
Неспазването на екологичните стандарти също има икономическа цена.
Освен вредите за здравето и околната среда, неспазването на регулаторните изисквания може да създаде допълнителни разходи за компаниите и държавата, включително правна несигурност и потенциални финансови санкции.
Отделният спор относно разрешителното на ТЕЦ „Марица-изток 2“ остава нерешен, което запазва регулаторната и финансовата несигурност.
Наличието на вода се превръща в икономическо ограничение за производството на електроенергия от въглища.
Комплексът „Марица-изток“, в който е концентрирано около 90% от производството на електроенергия от въглища в България, разчита в значителна степен на реките Сазлийка и Тунджа за охлаждаща вода.
Очаквана допълнителна необходимост до 2040 г., ако производството на електроенергия от въглища продължи и след 2030 г.
Приблизително 1,34 пъти обема на язовир „Жребчево“.
С намаляването на речния отток през сухите сезони конкуренцията за вода може да се засили между енергетиката, населените места, земеделието и промишлеността.
Климатичните и енергийните рискове не са разпределени равномерно между домакинствата.
Доходите, качеството на жилищата, разходите за енергия и възможността за инвестиции в енергийна ефективност силно влияят върху способността на домакинствата да се адаптират както към промените в цените на енергията, така и към по-честите климатични екстремуми.
Дял от населението на България, изложено на риск от бедност.
Ключов показател за енергийна и климатична уязвимост.
Климатичната устойчивост в крайна сметка е въпрос на икономическа устойчивост.
По-високите загуби от бедствия, ограниченото застрахователно покритие, недостигът на вода, регулаторните рискове и енергийната бедност взаимно се усилват. Следователно икономическата тежест се определя не само от климатичните опасности, но и от способността да се инвестира преди възникването на загуби.
Добре насочените мерки за адаптация и социалните инвестиции могат да намалят както климатичната уязвимост, така и неравномерното разпределение на свързаните с нея разходи.
Автор на главата: доц. д-р Мария Трифонова, Стопански факултет, Софийски университет „Св. Климент Охридски“.$
Bulgarian 
English